Einzeltitel

Решителни дни за съдебната реформа

Натиск върху правосъдния министър

Сърцевината на плана за съдебна реформа ще бъде гласувана в парламента след няколко дни. Има голяма съпротива.

Реформата се изисква в няколко доклада за напредъка на Европейската комисия, понеже за ЕС е очевидно, че значими сегменти от съдебната власт не служат на правото, а на други интереси. Поради това реформата се смята за централен елемент за по-добро развитие на България, защото една функционираща, действаща независимо съдебна власт е предпоставка за доверието на гражданите в държавата и за доверието на инвеститорите, както и за намаляване на корупцията и шуробаджанащината.

Министърът на правосъдието Христо Иванов (Реформаторски блок) представи в края на май основните пунктове на реформата, чиято цел е да прекрати „десетилетните съмнителни практики в съдебната система“, накърняващи нейния образ и работа.

По същество промените засягат промени в организацията на Висшия съдебен съвет (ВСС). Този орган ръководи съдебната система в почти всички аспекти, включително по отношение на персоналните назначения.

Българската конституция от 1991 дава на ВСС независимо спрямо политиката положение, което е резултат от опита с комунистическата диктатура, когато правосъдието е било политически инструмент.

Реформата предвижда разделянето на ВСС на две колегии съответно на съдии и прокурори, като всяка ще решава въпросите на съответната професионална група. „Пленумът“ на ВСС ще се състои от всички членове. Той ще може да внася проектобюджет в НС и ще администрира недвижимата собственост на ВСС. Освен това с открито (нетайно) гласуване ще предлага Главния прокурор и председателите на Върховните съдилища. Директорът на Националната следствена служба също ще зависи от него. Пет съдии ще се назначават от НС, шест от пленума на съдиите, председателите на Върховните съдилища ще са де юре членове.

Колегиумът на прокурорите ще се състои от десет члена, като шест ще се избират от НС и четири от пленума на прокурорите, Главният прокурор ще е член по силата на длъжността си.

За осъществяването на реформата ще е необходима промяна в Конституцията, подкрепена от 160 от общо 240 депутати. Правителството разполага само с 138 гласа. Социалистите и партията на етническите турци ДПС са обявили, че няма да подкрепят промените. Опозицията вижда в предложенията само инструмент, който да даде на правителството повече влияние и контрол върху ВСС и оттам върху съдебната система. Учудващо е, че предложенията за промяна в Конституцията не получиха дори обикновено мнозинство в съответната комисия на НС на 7 юли (5 „да“ и 6 „не“, респ. „въздържали се"). На 15 юли парламентът трябва да гласува промените в Основния закон.

Междувременно министър Иванов е подложен на силен натиск. Той твърди, че „ВСС е трансмисия на търговията с дела“. Вчера (9 юли) ВСС поиска оставката на министъра, който според един от членовете на ВСС се „стремял към социалистическа революция“. Премиерът Бойко Борисов вчера застана зад министъра и реформата.

Главният прокурор Цацаров, който е критично настроен към министъра, каза по bTV, позовавайки се на изявления на съдии, че правителството възнамерява да проведе „политическа чистка“ и да „подчини“ съдебната власт.

Реформата не засяга статута на Главния прокурор, но е очевидно, че при разделянето на ВСС на съдии и прокурори формалното му влияние би намаляло.

Така или иначе Софийска градска прокуратура е наредила проверка в Министерството на правосъдието, защото имало сигнали за нередности при обществен търг за климатици.

предоставена от

Бюро София

информация за поръчка

издател

Konrad-Adenauer-Stiftung e.V.

erscheinungsort

Bulgarien Bulgarien