Конферецията бе открита с въвеждащо изказване от доц. д-р Антоний Гълъбов, за актуалната ситуация в България. Той определи политическата система като „слаба демокрация“, като се позова върху липсата на легитимност на институциите както и върху ниската гражданска активност, например на изминалите местни избори. Той също изрази неразбиране към липсата на притеснение и реакция от страна на правитеслтвото за случилите се кибератаки към сайтовете на ЦИК, ДАНС и други държавни институции (парламента, президенството, въртрешното и външното министерсто) в деня на изборите и в деня на балотажа.

В първият дискусионен панел „Изборите за местни органи на власт. Качеството на демокрацията в България“ проф. Екатерина Михайлова говори за нередностите по време на изминалите избори. Тя критикува най-вече липсата на предизборна агитация от страна на всички партии, нарушенията по време на самите избори (купуваният и корпоративният вот, фалшифицирането на протоколи и тнт.) и административните грешки от страна на Централната Избирателна Комисия и отбеляза, че това са проблеми продължаващи да стоят пред развитието на демокрцията у нас. Мартин Табаков, съветник в политическия кабинет на Министъра на външните работи, обърна внимание на няколко интересни детайли от местните избори, като например: за БСП вече не може да се говори като за национална партия, ДПС продължава да разширява влиянието си и как малки партии като „Зелените“, „Глас Народен“и „Движение 21“ с воденето на една по „романтична и битова“ кампания успяха да вземат 5 места в столичния общински съвет. В развилия се след това дебат, бе обърнато внимание най-вече върху неудоволетворяващата работата на Централната Избирателна Комисия. Така и до сега няма официална информация от ЦИК, общо колко гласа са подадени на местните избори. Това и други нарушения демотивират гражданите да гласуват, и голяма част от населението е на мнение, че изборите не са протекли честно.

Втората част на конференцията бе посветена на националния референдум и приложението на пряката демокрация в България. Д-р Борислав Мавров от Европейски Институт разкритикува начина на провеждане на референдума – от общо три въпроса той бе сведен до един, нямаше почти никаква информационна кампания „за“ или „против“ референдума и той не достигна достатъчен брой гласове за да бъде задължителен. Въпреки това референдумът показа, че българското население иска промяна в избирателната система и че иструментатирума действа мотивиращо на избирателите. За това той поиска повече пряка демокрация още на меснто ниво. Вследствие д-р Атанас Славов, съветник в политическия кабинет на Министъра на правосъдието, обърна внимание на високите прагове, за да се състои един референдум – 200 хиляди подписа за незадължителен и 400 хиляди за задължителен референдум. За това той обяви необходимостта от реформи в законодателството за пряката демокрация като наложителни. Последва свободна дискусия как гражданската активност в България може да се засили и как тя може да бъде консолидирана.

Последния дискусионен панел бе посветен на политическите рискове и заплахи в държавата. Доц. д-р. Райна Николова подчерта, че според нея сегашното правителство е правителство стремящо се по-скоро към стабилност, отколкото към реформи. Мартин Лесенски от Институт „Отворено Общество“ изложи какви са заплахите според гражданите на Евро Съюза, като уточни че в България се възприемат като застрашени най-фундаменталните граждански права. Панелът проклчи с изказване на Бойко Станкушев, съветник в политическия кабинет на Министъра на отбраната. Станкушев акцентира върху продължаващата финансова зависимост на медиите от частни и държавни органи, което ограничава критичното и обективно медийно отразяване. Той също изказа притеснението си от факата, че граждансаката активност в България е циклична и спонтанна, а не постояно присъстваща в политическото пространство. Конференцията завърши с обобщаващ разговор за актуалните проблеми за сигурност в България, като например киберсигурността и бежанската криза.