Първия дискусионен панел се фокусира върху институционалната готовност на Евпопейския Съюз да се справи с такава бежанска криза. Той бе открит и модериран от Весела Чернева, старши анализатор и директор на ЕСВП - София. Любомир Кючуков, директор на Институт за икономика и международни отношения, въведе в темата като критикува актулната политика на изграждане на граници и подчерта факта, че бежанската криза е глобален проблем, а глобалните проблеми не могат да бъдат решени на национално ниво. Затова той призова към поовече солидарност и сътрудничество между страаните членки, както и също така да се търси решение не само на симптомите но и на източника на кризата – въоръжените конфликти в близкия изток. Последва изказване от страна на г-н Вит Новотни от Вилфрид Мартенс Център за Европейски Изследвания, според когото Евпопейския Съюз не притежава институционалния капацитет за да разреши тази криза. Той също изрази становище, че дори и съвместно взети решения или не се изпълняват от страните членки, или се прилагат по съвсем различен начин, което възпрепятства въвеждането на едно решение за целия съюз. Третият панелист, г-н Даниел Смилов, програмен директор на Център за либерални стратегии, също акцентира върху структорните слабости на Евросъюза. Той предупреди, че актуалната бежанска криза може да доведе до повече национализъм и екстремизъм и подчерта, че за да се разреши кризата има нужда най-вече от силно политическо ръководство. В последвалата дискусия се подчерта, че бежанската криза засяга не само Европа, но и страни като Мароко, Ливан и други и то вече много по мащабно и много по сериозно. За това беше поискана повече солидарност и сътрудничество между Евросъюза и тези страни (бърдан шеринг). Тук обаче се напомни и за други кризи, като кризата в Украйна, която въпреки тежеста на бежанската криза, не бива да бъде забравена. Като най-голяма опасност произлизаща от кризата за Евпопейския Съюз се установи най-вече евентуалното морално и ценностно разединение на страните членки.

Втория дискусионен панел, който бе модериран от Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност, тематизира търсенето на общо решение на кризата. Той подчерта липсата както на политическо ръководство така и на общ план за разрешаване на бежанската криза. Отежняващо влияние оказва и липсата на конкретни статистически данни, която дава възможност за спекулации. Първия панелист бе Никола Ковачевич от Белградския център за човешките права. Той говори за ситуацията на бежанците в Сърбия, която позволява те да преминават през държавата, но не прави усилия те да останат и да бъдат интегрирани. Последва доклад на д-р. Раду Мусетеску, ръководител на отдела по международен бизнес и икономика на академията за икономически изследвания в Букурещ. В него той обърна внимание на икономическите причини за кризата и призова за подкрепа на икономиката и на обучението на младите хора в кризисните страни, така че те сами да могат да подобрят стандарта на живот и така да се разреши бежанската криза. Шаун Риордан, бивш британски дипломат, изрази известен скептицизъм. Той призова за стриктно разграничаване между бежанци и икономически мигранти и посочи, че Великобритания е склонна да напусне Европейския Съюз, ако кризата не бъде оваладяна своевременно. Последвалата дискусия анализира различните възможни решения на национално и супранационално ниво, както и ролята на Русия и зависимостта на Евросъюза от Турция.

На втория ден конференцията започна с въпроса дали бежанската криза може да бъде възприета и като шанс за Европа имайки предвид демографското ѝ развитие, а панелът бе модериран от Красимира Темелкова от вестник Стандарт. Пръв имаше думата депутатът от ДСБ Борис Станимиров. Той предупреди за двойния морал на Европа и така нареченото „cherry picking“ – от една страна да се дели на бежанци, които се приемат и икономически мигранти, които не се приемат, а от друга да се търсят между всички тях добре обучени, млади експерти, които да подобрят демографското развитие на приемащите ги страни и запълнят липсата им от експерти. Той също предупреди да не се изключва възможността между навлизащите в Европа да има и терорсти, защото има много некотролирани лица, както и да не се гледа на границите и оградите като на нещо негативно, а по скоро като на необходимост. Марияна Стоянова, ръководител на „Бежанско-мигрантската служба” на БЧК, говори за ситуацията на бежанците в България. Тя осъди наскоро приетата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020 г.), като критикува не достатъчно развитото законодателство в сферата на закрилата на малолетните и непридружени бежанци, както и липсата на национална програма за ефективна интеграция. От друга страна Джон М. Никомс, директор на Институт за европейски и американски изследвания - Реймс, се изказа много скептично и подчерта, че повечето пристигащи в Европа хора били нелегални иконмически мигранти, а не бежанци. Последвалата дискусия се опита да разясни, кой въсщност е бежанец и има право на убежище.

Последната част се концентрира върху медийното отразяване на бежанската криза и общественото мнение, а модератор бе Ирина Недева от БНР. Марта Спала от Център за източноевропейски изследвания към Варшавския университет говори за ситуацията в Полша и по скоро скептичното възприемане на европейската мигрционна политика, в която решения като релокацията на бежанците не се вземат с консенсус от всички страни членки. Тя подчерта, че за да се имплементира едно решението успешно, трябва първо да се убеди поне по-голямата част от населението в правотата му. Последва и доклад от проф. Огнян Минчев, изпълнителен директор в Институт за регионални и международни изследвания, България. Той предупреди за новите опасности пред които света се изправя, като например терористични актове, като например тези в Париж и призова за увеличение на сигурността по границите на Евросъюза. Той също поиска за в бъдеще еропейските граждани да се откажат доброволно от част от личните си права в името на повишаване на сигурността. Това доведе до дискусия какви биха били последствията от една такава милитаризация за моралните ценностите на Еропа. Конференцията завърши с обобщение на Весела Чернева, която подчерта че Европейският Съюз в момента се намира на кръстопът и неговата политика по отношение на бежанската криза може да се окаже решаваща за това, дали той за напред ще върви в една по-национално центристка или една по-супранационална посока.