Къде е имуществото на комунистическите режими?

Д-р Кристиан фон Хамерщайн

Издирването на имуществото на партиите и масовите

организации в ГДР

Предварителни бележки

В източногерманскатa конституция е записано, че всички обществени сфери, това означава и по-малките партии, профсъюзите и другите масови организации, се намират под „ръководството на работническата класа и на нейната марксистко-ленинска партия.” Това оправдава и обстоятелството да огранича моите издирвания върху имуществото и парите на „Германската единна социалистическа партия”(ГЕСП).

За улеснение ще наричаме тази партия ГЕСП, независимо че тя се прeдставя като ГЕСП/ПДС, ПДС или Левицата.

Изходна позиция

Първоначална стойност на имуществото 1989/1990

На 31 декември 1989 по собствени данни на ГЕСП нейното имущество е възлизало на:

6 300 000 000 ГДР-марки = 3 150 000 000 германски марки = 1 607 142 800 евро= 3 133 928 400 лева

За сравнение: имуществото на четирите останали партии в ГДР е било по 6 823 979 евро = 13 306 759 лева

44 000 сътрудници на ГЕСП

Правни рамкови условия до 1989/1990

До падането на режима 1989/90 ГЕСП е била абсолютно свободна да използва своето имущество, без да се отчита пред никоя инстанция.

Правни условия до началото на разследването 1 юни 1990

Със закона за партиите в ГДР от февруари 1990 (преди свободните парламентарни избори) партиите се задължават да се отчитат един път в годината. ГЕСП не изпълнява тази разпоредба.

Разпореждането за разследване от 1 юни 1990 и ограничението за партиите и масовите организации да разполагат със своето имущество

Свободно избраният на 18 март 1990 източногермански парламент променя на 1 юни 1990 партийния закон в три важни точки:

1.Министър-председателят назначава независима комисия за разследване и проверка на партийното имущество. Тя разполага със същите права за снемане на доказателства, както и прокуратурата.

2.Партиите са длъжни да докладват за състоянието на своето имущество от 1945 година и да дадат отчет за наличностите към дата 7 октомври 1989.

3.Партиите имат правото да разполагат със старото си имущество (наличното на 7 октомври 1989) единствено със съгласието на председателя на комисията.

Законът не съдържа никакви санкции за нарушения срещу законните задължения, както и не съдържа определения относно това, какви имуществени стойности имат право да задържат отделните партии при себе си.

Окончателното законово регулиране посредством договора за обединение

С обединението на Източна и Западна Германия на 3 октомври 1990 влизат в сила следните промени:

1.Управлението на имуществото на източногерманските партии и масови организации се възлага на попечителски фонд – самостоятелна институция. Разследването и проверката на имуществото и всички правни решения остават в правомощията на комисията.

2.Комисията получава секретариат от приблизително 65 сътрудника.

3.Издава се разпореждане какво да се прави с имуществото:

-имуществото да се върне на предишните правни собственици

-партиите и масовите организации имат правото да запазят само това, което са придобили според държавно-правните принципи в смисъла на Основния закон, в сила в момента за Източна и Западна Германия

-оставащото имущество получават бившите източногермански провинции в съотношение броя на населението.

Установяване на имуществото в страната

Парично имущество

Всички счетоводни документи бяха конфискувани. Впоследствие всички големи плащания бяха проверени от експерт-счетоводители за достоверност. Пари, превеждани с фалшива обосновка, бяха изискани обратно, също така непозовлени дарения след 1 юни 1990.

Фирми

Комисият установи над 160 фирми, които бяха скрити от СЕПГ. Става дума за отделни предприятания, за които СЕПГ беше създала дружества. Съдружници по правило са били двама партийни другари, получили своя дял и финансова помощ в размер на милиони от партията. Тяхната връзка с партията се осигурява чрез строго секретни нотариални декларации на доверени лица. След мъчителни разследвания комисията успя да конфискува тези декларации на доверени лица от един нотариус.

Особен случай представлява фирмата Новум, станала много богата чрез комисионни в търговията между Изтока и Запада. Основана е през 1951 от австрийски граждани. Единствената съдружничка и управителка австрийката Рудолфине Щайндлинг твърдеше, че е доверено лице на австрийската комунистическа партия. В периода 1989 до 1992 тя извършва обширни финансови трансакции между банки в Швейцария, Израел, страни в Карибско море и Азия. Едва след дългогодишен правен спор Новум можа да бъде установена на базата на нотариални декларации на доверени лица като имущество на СЕПГ. За съжаление само част от изнесените милиони можа да бъде върната.

Парцели

Към имуществото на СЕПГ са принадлежали почти 2000 парцела. Тяхното установяване като партийно имущество често беше трудно, защото поземлените регистри не можеха да бъдат намерени. Голяма част от имотите бяха социалистическа общонародна собственост, която след обединението на Германия стана федерална собственост.

Спогодба с ПДС

Установяването на почти всички имущества на СЕПГ беше съдебно оспорено от СЕПГ. Освен това между комисията и СЕПГ имаше принципни различия относно критериите за „правомерно придобиване в духа на Конституцията”.

Икономическото съществуване на партийните фирми и тяхните сътрудници бе застрашено от съдебните спорове за собствеността. Новите федерални провинции не можаха да получат полагащото им се парично имущество до изяснаване на собствеността. Затова рано се стигна до преговори за спогодба. Накрая СЕПГ се съгласи на споразумение, вероятно и за да прекрати обществената дискусия за своето поведение.

През 1995 се сключи съдебна спогодба, според която СЕПГ можеше да задържи само имущество, което й е било отнето 1933 от нацистите, върнато през 1945 от съветските окупационни власти и което е внесла при принудителното сливане със Социалдемократическата партия през 1946. Ставаше дума за четири парцела, сред тях партийната централа в Берлин.

Спогодбата съдържа параграф за неустойка: ако стане известно, че отговорни лица за затаили имущество, партията трябва да плати двойната сума като неустойка.

Установяване на имуществото в чужбина

В началото на дейността на комисията СЕПГ заше заявила, че не й е известно собственото й имущество зад граница. Още през май 1992 тя се беше отказала от всякакво имущество в чужбина.

Комисията получи редица по правило неконкретни сигнали за имущество на СЕПГ в чужбина. При своите разследвания тя зависеше от доброволното сътрудничество на засегнатите страни и чуждестранните банки, защото нейните държавни правомощия да събира доказателства бяха ограничена върху държавната територия.

Разследванията на комисията се концетрираха върху Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург и Унгария. С Унгария в 2003 беше съададена обща германско-унгарска комисия. Резултатите са разочароваващи.

Равносметка на установеното имущество

Общо бяха установени 1 604 500 000 евро имущество на партиите и масовите организации.

Основният дял в размер на 1 169 700 000 евро се пада на имуществото на СЕПГ. Делът на малките партии е скромен и възлиза на 28 900 000 евро. Установеното имущество на масовите организации възлиза на 368 500 000 евро.

Край на разследванията

По препоръка на комисията Германският Бундестаг прекрати дейноостта на комисията със закон в края на 2006.