Предговор

Конрад Аденауер - политикът с постигнати цели

Иван Костов

В предисловието читателят очаква да бъде запознат с най-важното в съдържанието на книгата и да бъде разпалено любопитството му, за да я прочете. Изправен пред тези две задачи не се чувствам затруднен, макар че тази книга е посветена на политика отпреди 40–60 години. Не ми е трудно, защото политическото творчество на Конрад

Аденауер е мост между времето и пространството на европейския континент. Дори свързва европейското минало с нас. Затова тази книга ще бъде поучителна и интересна за всеки читател, който иска да разбере как се прави истинска политика. Показаният тук политически път на автора започва от брега на политическите мечти, опира се на политическите цели и средства, на смелостта и постоянството и отвежда до Обединена Германия и Обединена Европа. Аденауер е успешен политик, защото успява да постигне всички начертани и преследвани от него цели, основани върху собствения му светоглед1. При това тези цели са толкова мащабни, че промениха живота на всички европейци, дори и на нас, българите, и тепърва ще го променят.

Къде са корените на успешната политика на този човек, чийто живот започва в годината на българското Априлско въстание 1876 г. и чиито първи спомени са от кайзер Вилхелм І? Когато търси основания за нуждата от равнопоставяне на победена Германия със страните победители, Аденауер сравнява положението в Европа след Втората световна война с това, в което се е намирал континента след 1 Изказване в Мьонхенгладбах на среща на ХДС, 2 юни 1946 г., стр. 147 от настоящото издание.

4

разтърсващите и опустошителни Наполеонови войни. Тогава Съюзниците са победили Франция, Изтокът със своята мощ пак е достигнал сърцето на Европа. Но на Виенския конгрес, където се определя

равновесието между държавите за почти сто години напред, победи телите съумяват да подтиснат всички чувства на омраза и да се отнасят с победена Франция като с равноправен партньор.2

В този смисъл неговата политика е родена в Европа и наследява най-добрите континентални традиции. Например, идеята за обединението на Европа има вековна традиция още в средата на ХІХ век, подновена е през 1914–1918 г. и е поставена отново на дневен ред след

Втората световна война. В това обединение Конрад Аденауер вижда решение на всички европейски проблеми от неговото време. Политиката му постигна всичките си целите едва в наши дни. Да хвърлим поглед към подготовката и началото на неговото канцлерство.

Нека се опитаме да си представим един 78 годишен германец, станал канцлер с мнозинство от един единствен глас – неговия собствен – излязъл от нацистки затвор и уволнен от британската военна управа по донос на свой сънародник. Нека го видим сред руините на следвоенна Германия, сред своите измъчени и доскоро гладуващи съ-

народници как се изправя срещу могъщата съветска ядрена сила. И нека да чуем как казва решително: „Трябва съвсем ясно да покажем на Съветите, че не съществува въобще никаква възможност те някога да могат да осъществят програмата си в Германия и в Европа.“3

И веднага посочва как могат да бъдат разрушени мечтите за съветско надмощие – чрез укрепване на европейското единство.

Пътят на следвоенна Германия започва оттук, от смелостта и решителността на този мъдър човек да се противопостави, от силата на неговата политическа воля.

След избирането си канцлерът Конрад Аденауер започва да из 2 Реч в Титаниа палас в Берлин, произнесена на 18 април 1950 г., стр. 55 от настоящото издание.

3 Реч в Остпройсенхале в сградата на Берлинското радио, произнесена на 23 февруари 1954 г., стр. 66 от настоящото издание. За по-младите читатели ще посоча, че „програмата на Съветите“ беше „две Германии и две Европи“ – едната под диктатурата на комунистите, а другата като свободна демокрация. Два свята изправени

един срещу друг на ръба на ядрената война.

5

пълнява политическа програма4, която е начертал през 1946 г. Тя е построена върху много здрава основа.

Първо, върху ангажирането на народа с политиката и партиите, защото само по пътя на политическото мислене и зрялост може да се достигне до свободата и съграждането на една нова, свободна страна.

Второ, върху крайното отричане на националсоциализма и комунизма, които с престъпна последователност превръщат преклонението пред властта в презрение към ценността на отделния човек.

Трето, върху принципите на християнската етика, че демокрацията не се изчерпва с парламентарната форма на управление, а се основава върху разбирането за достойнството, ценността и неотменимите права на всеки отделен човек5. Аденауер залага докрай на вътрешната морална сила на народа. Четвърто, върху правилното подреждане на политическите приоритети. Мака разрушенията, мизерията и гладът да го обграждат отвсякъде, преодоляването им не е негова главна цел. Той съумява да се справи с тези проблеми, но не оставя трудностите при решаването им да го отвлекат от постигането на основните му стремежи.

Конрад Аденауер поставя на всички германци и европейци прости и ясни цели: 1) да се възстанови Германия като свободна и демократична страна, която не буди страхове у своите съседи; 2) да се обедини Германия и 3) да се обедини Европа. Силата му идва от това, че вижда приоритетите един до друг, но и един в друг. Знае как се свързват и обуславят; как взаимно се дефинират и изясняват като цели; как малката светлинка отпред постепенно, след упорити и всеотдайни усилия, се превръща в сигурен изход от катастрофата. Знае също

как нарастват силите и въодушевлението на германския народ в процеса на постепенното постигане на целите6. Това прави от неговите 4 Програмата на ХДС от Нехайм-Хюстен от 1946 г.

5 Реч по Северозападното германско радио относно програмата на ХДС, произнесена на 6 март 1946 г., стр. 55 от настоящото издание.

6 „...днес Федералната република е една по-важна страна за противника от Изток, отколкото преди двадесет години, благодарение на нашия икономически възход, благодарение и на цялата сила, която показа германския народ във възстановяването на страната.“ – Реч в Бундестага, произнесена на 15 октомври 1963 г., стр. 133 от настоящото издание.

6

приоритети цялостна, монолитна и изпълнима концепция. Силата на тази концепция е само политическа. Аденауер всъщност не разполага с нищо друго.

Канцлерът повтаря тези свои идеи непрекъснато, повтаря ги упорито, повтаря ги 18 години до самия си край, повтаря ги дотогава, докато не завладеят напълно сърцата и умовете на хората.7

Противно на това, което би си помислил читателят след тези редове, Конрад Аденауер не е мечтател. Той никога не губи вярата си8, но и никога не си позволява да се самозаблуждава. Така например, дълбоко се съмнява, че германците са си извлекли поука от Втората световна война. Знае, че нанесените от нацизма рани, особено върху младите, няма да се излекуват с агитация, а изискват дълго, планомерно и спокойно въздействие на образованието, на научните кръгове и културната среда и прави всичко в тази посока. Питам се защо не постъпим така и ние с нашите рани от комунизма? Самият Аденауер казва, че икономистът трябва да е оптимист, а политикът – песимист и самият той е особена порода песимист – прагматичен и целеустремен.9

7 „Ние няма да използваме насилие, за да постигнем целта си, но времето ще работи за нас; защото във времето духът е по-силен от грубото насилие.“ И по нататък: „Не се отчайвайте! В живота търпението означава много, а издръжливостта е голяма сила!“ – Телевизионно обръщение по повод Деня на германското единство,

произнесено на 16 юни 1962 г., стр. 125–6 от настоящото издание. И в една от последните си речи: „Но не бива да оставяме у руснаците и най-малкото съмнение,

че някога ще се откажем да настояваме за нашето обединение. И на всички народи, и на нашите съюзници също, ние трябва ясно да покажем, че разделението

на Германия означава разделение на Европа и че премахването на разделението на Европа е абсолютно необходимо за световния мир.“ – Реч пред ХІV конгрес на

ХДС, произнесена на 23 март 1966 г., стр. 146 от настоящото издание.

8 „При никакви обстоятелства не бива да допускаме подобна липса на кураж и такова отчаяние. При никакви обстоятелства не бива да се съмняваме в бъдещето на германския народ.“ – Предизборна реч в Кьолнския университет, произнесена на 13 април 1947 г., стр. 24 от настоящото издание.

9 „...едва нашите внуци ще жънат плодовете на онова, което се решава днес...“ – Разговор с журналисти в Бон от 22 февруари 1957 г., стр. 80 от настоящото издание.

„Нищо не е по-опасно от това да се създават легенди в политиката,... които могат да объркат духовете и да хвърлят цял народ в пропастта на нещастието.“ – Обръщение по германското радио, произнесено на 29 януари 1958 г., стр. 95 от настоящото издание.

7

Канцлерът е човек на премерения и разумно поет риск; никога не бяга от него, защото абсолютно нищо на света не е лишено от риск, и защото всичко се постига едва след поемане на риска.10 Това предисловие би било наистина непълно, ако не посоча едно от най-важните за нас качества на Конрад Аденауер като най-голям

германски държавник. Той е най-силния и безпощаден критик на комунизма. При това критиката му е изключително дълбока. Канцлерът отхвърля „съветско-руския тоталитаризъм“ не само защото е агресивна

заплаха за Германия, разделил е неговата родина и спира икономическото развитие. Той го отхвърля, защото отне и разруши способността на руския народ – а заедно с него и на народите в Източна Европа – да формират собствена воля; защото разби вярата в собствените им сили;

защото ги превърна в маса; защото ги подчини на целите на комунистическата идеология и панславизма; защото ги постави в състояние на пълна липса на духовна, военна и икономическа самостоятелност.11 Канцлерът е бил напълно убеден, че Съветска Русия не може да се справи едновременно с надпреварата във въоръжаването, с пови-

шаването на жизнения стандарт на своето население и с постигането на сигурност спрямо червен Китай. Тогава, казва той, „тя ще трябва да бъде готова да се захване с европейските въпроси в духа и в смисъла, който можем да изискаме от нея според човешките и Божиите закони.“12

Така и стана.

Съветска Русия наистина не можа да се справи с предизвикателствата.

На 9 ноември 1989 г. по времето на канцлера Хелмут Кол падна Берлинската стена.

10 „Сигурно и прогресът не се постига без риск; и политическият, и икономическият прогрес не могат да се осъществят без риск. Това става с всяко едно на-

чинание...“ – Разговор с журналисти в Бон от 22 февруари 1957 г., стр. 80 от настоящото издание.

11 „Отстраняването на напрежението между Изтока и Запада е предпоставка за обединението на Германия...“ – Декларация на правителството, прочетена пред

Бундестага на 29 октомври 1957 г., стр. 83 от настоящото издание.

12 Реч пред ХІV конгрес на ХДС, произнесена в Бон на 23 март 1966 г., стр. 141 от на-

стоящото издание.

8

Германия се обедини и столицата й се върна в Берлин. Аденауер винаги е твърдял, че е в Бон временно.

На 1 май 2004 г. 10 бивши източноевропейски страни влязоха в обединена Европа, а България и Румъния завършиха преговорите. Европейският съюз въведе единна валута и прие своя Конституция.

На това посвети живота си канцлерът Конрад Аденауер.