Добре познатите чужденци - мюсюлманите в България - Бюро София
Einzeltitel
В България живеят мюсюлмани най-късно от заселването на румелийски турци в хода на експанзията на Османската империя на Балканския полуостров през 14 век. След Освобождението на България от Османско господство в Руско-турската война през 1878 г. и последвалите опити за насилствена асимилация през 20 век много мюсюлмани действително напускат България, но днес етническите турци, преминалите към исляма роми и наричаните българо-мохамедани помаци все още представляват значителна част от населението на страната. Точно колко голям е този дял не става ясно от последното преброяване през 2011 г., тъй като данните за религиозна принадлежност в него не са задължителни. По преценка на районния мюфтия на Кърджали Бейхан Мехмед мюсюлманите представляват приблизително една четвърт от българското население. "Ние не сме част от това общество от вчера, а живеем тук от много години и работим за неговото развитие", казва той.
Евгения Иванова, професор по социология в Нов български университет (НБУ) и автор на няколко студии за исляма в България също подчертава, че българските мюсюлмани за разлика от своите религиозни събратя в западноевропейските страни не са имигранти от трето или четвърто поколение, а са се установили тук от столетия. "Би трябвало да сме свикнали да живеем с тях", смята тя. Според нея в по-спокойни времена действително доминира взаимното обогатяване от съвместния живот, но създадената напоследък от насилствените противоречия в Близкия изток световна конюнктура намира силно отражение и в България. Периодично повтарящото се задържане на имами и религиозни водачи създава допълнително напрежение, критикува Иванова така наречения процес в Пазарджик срещу дванадесет имами и една жена. Главният прокурор ги обвинява в разпространяване на антидемократична идеология, а в репортажите на медиите се говори за "радикален ислям".
В началото на април 2015 г. в рамките на журналистическо проучване по поръчка на фондация "Конрад Аденауер" в София ние двамата с фотографа Кристиян Мурбек се отправихме на път през районите, които са населени с мюсюлмани. Как живеят мюсюлманите в България и как практикуват своята вяра? - беше намерението на нашето проучване. Маршрутът ни водеше през североизточния български град Шумен до най-южните райони около Кърджали и Момчилград близо до гръцката граница и накрая през населените с помаци Родопи. Освен с мюсюлмани - мюфтии, имами и вярващи - ние говорихме и с журналисти и учени, които изразяваха експертната гледна точка по темата.
"Благодаря Ви, че дойдохте!", казва Назми Джемал Гурдал, имам на разположеното високо в Родопите село Рибново, в края на нашия разговор за отношението между етническите и религиозни групи в днешна България. "Важно е да отидем един при друг и да говорим. Така се опознаваме. Така е по-добре отколкото да говорим един за друг отдалече", намеква той за обичайното медийно отразяване за мюсюлманите в България. Той поставя под въпрос неутралността и обективността на медийните репортажи като много свои религиозни събратя.
Не всичките ни събеседници приветстваха нашето журналистическо теренно проучване толкова категорично, колкото имам Гурдал, но бяхме изненадани с каква готовност и откритост повечето от тях разговаряха с нас. Преди да започнем нашето пътуване бяхме подготвени, че мюфтиите, имамите и вярващите понякога ще реагират недоверчиво и сдържано на нашите въпроси в хода на разговорите. Но това не се случи; повечето от нашите събеседници мюсюлмани изглежда говореха с удоволствие с нас за своята вяра и за отношенията си с немюсюлманското мнозинство от населението. Ние непрекъснато срещахме вариации на някои от изказванията в хода на нашите около 36 разговора: "Ислямът е религия на мира" или "отношенията между мюсюлманите и православните християни в България са добри и хармонични" и "ако изобщо има някакво напрежение между религиозни и етнически групи от населението, то се създава отвън респ. от горе, от медиите и политиците“.
