Издател на активи

Einzeltitel

Добре познатите чужденци - мюсюлманите в България (V)

Gefahr einer Herausbildung radikaler, islamistischer Strömung

Студия от Кристиян Мурбек и Франк Щир по поръчка на представителството на фондация "Конрад Аденауер" в България.

Издател на активи

"Без съмнение в България има реална опасност от създаването на радикални ислямистки течения", казва Алекс Алексиев.

Като анализатор по въпросите на сигурността той е работил за американски мозъчни тръстове като консервативния вашингтонски институт Hudson Institute и Rand Corporation, която съветва американските военни сили. Алексиев счита за доказано, че обвинените в процеса от Пазарджик имами са разпространявали идваща от Саудитска Арабия уахабитска литература, която не отговаря на умерения български ислям. Той вижда достатъчно доказателства по смисъла на обвинението и очаква със сигурност обвинените имами да бъдат осъдени на последна инстанция. Алексиев се опасява, че чуждото влияние не само от арабския полуостров, но и от Турция може да радикализира българския ислям.

Джевджет Скендеров, имамът от Осиково, е тръгнал по своя религиозен път през 1998 г., затова той не може да разкаже много за ситуацията на мюсюлманите при социализма и в началото на българския период на преход. В по-близкото минало обаче той установява обръщане към мюсюлманската вяра. "По-рано предимно възрастните посещаваха джамията тук в Осиково, днес младите са мнозинство", казва той. Като своя софийски колега и имам Скендеров признава откровено, че само малка част от българските мюсюлмани практикува активно своята вяра и редовно посещава джамията.

В днешно време българският ислям преживява нещо като повторно осъзнаване на своите религиозни корени, разказва Джевджет Скендеров. Само преди няколко години хората нямали достъп до религиозна литература, както сега. Така през 90-те години все още се изпълнявали религиозни ритуали и се пазели традиции, които нямали нищо общо с исляма. Имам Скендеров смята, че имамите, които са се обучавали в арабски университети имат заслуга в отпадането на неислямски обичаи и установяване на тяхно място на съответни ритуали, които отговарят на Корана и на посланието на Мохамед. Такъв пример от много други в миналото е начинът на погребване, което наподобявало християнското с украса на мюсюлманските гробове с цветя и снимки на починалите. "Младите имами са черпили информацията си направо от източника", казва Скендеров, "ние можем само да видим дали това, което сме практикували, е правилно или не. И ако нещо не е правилно, да не го правим повече". Той не смята за радикален ислям обръщането към ортодоксалните ислямски обичаи. "Не е възможно в България да се създаде групировка, която да се застъпи за това, шериатът да има юридическа сила", категоричен е Скендеров.

В близост до живописния язовир Доспат в Родопите се намира градчето Сърница с неговите близо три хиляди жители мюсюлмани. Когато през лятото тук се напълни с туристи, включително и от чужбина, населението се увеличава значително. Гостите са предимно християни. "Днес ние мюсюлманите в Сърница имаме също толкова малко конфликти с християните, колкото и нашите предшественици", казва Саид Мутлу, имам на Сърница. Той получи условна присъда на първа инстанция в делото от Пазарджик заради разпространяване на антидемократична идеология. "Хората тук в Сърница ме познават добре и знаят какво проповядвам", казва той приятелски и вглъбено. Наистина човек трудно може да си го представи като проповедник на омразата.

Имам Мутлу смята, че медиите са отговорни за напрежението между религиозните и етнически групи, проблемите винаги идвали от властимащите, навремето при възродителния процес, а днес с процеса от Пазарджик. Като повечето от неговите колеги на подсъдимата скамейка и той е следвал в един от елитните арабски университети в Медина, свещения град на исляма. Той вижда в този факт претекст за повдигнатото срещу него обвинение: "Повдигат обвинение срещу нас, защото приемат, че разпространяваме внесени от Саудитска Арабия идеи, които застрашават националната сигурност. Това обаче не е така и затова нямат абсолютно никакви доказателства срещу нас."

още >>

Сподели

Издател на активи

Лица за контакт

Thorsten Geißler

Thorsten Geißler

Ръководител на офиса на KAS в България

thorsten.geissler@kas.de +359 2 943-4388 +359 2 943-3459
Einzeltitel
22 Юни 2015
прочети сега

comment-portlet

Издател на активи

Издател на активи