• липса на ясна и добре обоснована енергийна стратегия;
• явни конфликти на интереси на най-високо политическо равнище и свързаните с това съмнения за корупция;
• лошо управление в държавните дружества;
• липса на адекватен независим надзор над сектора и злоупотреби с монополно положение за сметка на потребителите;
• липса на информация за начина на ценообразуване и за принципите на стимулиране на отделните видове енергийни източници;
• политическа приватизация на активи и безконтролен достъп на съмнителни капитали.

Динамично променящата се международна среда създава допълнителни затруднения за националната политика и изисква внимателно планиране и обществен консенсус при вземането на решения за бъдещето на сектора. България се очерта като една от страните в ЕС, които не успяват да приложат навреме договорените регулации, и които нямат капацитет да предвидят ефектите от новите директиви върху потребителите и гржданите.

Наличието на ясна дългосрочна и средносрочна енергийна стратегия, набелязваща валидни и реалистични приоритети, както и осигуряването на повече, качествена и достъпна информация за потребителите и данъкоплатците трябва да бъде ключов елемент за вземане на решения в сектора. Наличните данни сочат че България, като вносител на енергия и като една от най-високо енергийно интензивните икономики в Европа, следва да се съсредоточи върху следните краткосрочни и дългосрочни приоритети:

• подобряване на енергийната ефективност на домакинствата и на производството, чрез осигурените от ЕС средства;
• диверсификация на енергийните източници, особено по отношение на газовите доставки;
• подобряване на управлението и на прозрачността в държавния сектор на енергетиката и намаляване на загубите.