Добре познатите чужденци - мюсюлманите в България (II)
Einzeltitel
"Никога не е имало противоречие между мюсюлмани и християни на религиозна основа", казва Фикри Сали, който от 1992 г. до 1998 г. е първият избран главен мюфтия на България, а от 2003 г. до 2005 г. е духовен глава на българските мюсюлмани.
Като главен мюфтия той никога не е позволявал на мюсюлманите да се противопоставят на друговерците. Винаги ги е призовавал към търпимост и толерантност, уверява ни Сали, който днес е съветник на действащия главен мюфтия Мустафа Хаджи. "Искаме да покажем, че мюсюлманите в България не представляват опасност за националната сигурност на страната. Точно обратното; според едно откровение на нашия пророк за да може човек да изживее вярата си, трябва първо да изпитва любов към родината си".
Журналистът Антони Георгиев е публикувал две книги за българските турци. По време на своите проучвателни пътувания през така наречените смесени райони, в които в градовете и селата живеят заедно мюсюлмани и българи християни, той е възприел отношенията между тях като съседски. "Някои съседи се харесват, а други не се харесват. Тук е като навсякъде по света", казва Георгиев. Съществуващото недоверие по негова преценка се подклажда по-скоро на политическа основа от манипулативни политици, които искат да отклонят вниманието от истинските проблеми на България. "Това няма нищо общо с мюсюлманите, а по-скоро с непреодолените икономически и социални трудности".
Много наши събеседници ни казаха, че истинският проблем на България не е толкова в човешките взаимоотношения между етносите и вероизповеданията, колкото в продължаващата икономическа криза, която прави критично социалното положение на българите мюсюлмани и християни. "Тук няма работа", оплаква се Орхан Якуб, имам на град Ардино в Западните Родопи. Населеният с етнически турци и православни християни българи град е загубил огромна част от своите по-млади жители, които са имигрирали в Западна Европа. И Яшар Мустафа, председател на настоятелството на джамията "Ебу Бекир" в град Пазарджик разказва, че и много преминали към исляма роми търсят прехраната си в страни като Англия, Германия или Нидерландия поради липса на перспектива в собствената им страна.
"При комунизма имаше три-четири хубави неща, които не виждаме при демокрацията", смята Яшар Мустафа и посочва преди всичко работата и равенството. "Освен българи имаше и други хора като евреи и арменци. Те, разбира се, все още са тук. Но тогава всички бяхме равни. Понякога казвам на шега: ´както немците живеят сега, така живеехме ние в социализма: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък на работа, събота и неделя ядене и пиене, понеделник отново на работа. ` Друго не правехме“. Той признава, че в соц. - времената религиозните свободи са били ограничавани както за мюсюлманите, така и за християните. Затова пък е имало повече раждания и добра грижа за децата. "Да, заплатите от двеста-триста лева бяха минимални, но те и сега са такива. При демокрацията сме свободни; но ако нямаш работа, не можеш да изхраниш семейството си и да дадеш образование на децата си, каква е ползата, че можеш да казваш това, което мислиш?“.
Ако българските телевизии искат да илюстрират темата "радикален ислям в България", те с удоволствие посягат към филмови записи на изцяло забулени жени в ромския квартал в Пазарджик. Шаксине също носи бурка, под която се виждат само очите й, когато седи срещу нас в стаята на мюсюлманската общност на "Ебу Бекир" в Пазарджик и ни разказва как е приела исляма.
Тя е съпруга на проповедника Ахмед Муса, единствен от обвинените в процеса в Пазарджик за подклаждане на религиозна омраза с ефективна присъда за арест на първа инстанция. Шаксине смята задържането на съпруга й за несправедливо и ни уверява, че той никога не е извършвал деянията, в които го упрекват. "Беше преди осемнадесет-деветнадесет години, когато приехме исляма. Това подобри нашата връзка и промени изцяло живота ни", разказва тя. Отначало не знаела как да носи фередже, но в хода на религиозното си развитие започнала да чете мюсюлманските правила за облекло на жените и накрая решила да носи бурка. Тя не желае този вид облекло да се възприема като израз на защита от друговерци, на женските събирания в техния квартал поддържа нормални отношения с жените, които не носят фередже, а джинси. Условията на живот в ромския квартал значително са се подобрили откакто през изминалите години все повече от неговите жители преминават към исляма, ни уверява Шаксине.
"При нас в ромския квартал "Изток" не се упражнява натиск върху жените да носят бурка, както се твърди в медийните репортажи", казва Яшар Мустафа. Медиен слух било твърдението, че на жените се плащало да носят бурка. "Те също не получават пари, както и аз за своята дълга брада. Ако наистина получавах за нея всеки месец по 500 €, би следвало вече да съм богат, понеже я нося от двадесет години".
