Документите на бившето военно разузнаване предадени на комисията по досиетата

Става дума за над 30 000 архивни единици, които следва да бъдат предадени в хранилището на комисията в Банкя край София. По думите на министъра е имало силна съпротива срещу тази мярка, но 26 години след промяната е време да бъде сложен край на тайните и зависимостите. България трябва да последва примера на страни като Полша, Чехия и Германия, където тези материали отдавна са предадени в съответните архиви.

Ненчев потвърди, че е имало разногласия с досегашния началник на службата, но новоназначеният директор Йордан Бакалов (54) щял да поеме отговорността за архивите. Бакалов е бивш депутат от СДС и вътрешен министър в служебното правителство през 2014.

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов каза с оглед на възможните опасности за активни агенти и увреждането на българския национален интерес при публикуването на досиетата, че по закон Военното разузнаване има право на мотивирани възражения.

Действащият Закон за досиетата на ДС бе приет през 2006 и се смята от специалисти за успешен, включително в сравнение с аналогични закони в бившите комунистически страни. Комисията, отговорна за изпълнението на закона, действа професионално и независимо, а структурата на архивите е образцова.

В закона от 2006 е записано, че службите-наследници на бившата ДС предават архивите си на Комисията в 8-месечен срок. Особено Военното разузнаване (Служба „Военна ионформация“) обаче упорито отказваше да изпълни тази разпоредба. През 2012 част от архива все пак беше предадена, но се оказа, че липсват 33 000 документа, за които беше обяснено, че са досиета на чуждестранни граждани. Беше аргументирано не много убедително, че тяхното предаване би могло да застраши български агенти.

Иначе по време на промяната 1989/90 в България е унищожена значителна част от архива на Държавна сигурност. Съдебните дела срещу отговорните лица в крайна сметка обаче бяха прекратени.

Българската служба „Разузнавателно управление на Генералния щаб“, също както и другите източноевропейски военни разузнавания, е сътрудничела тясно със съветското ГРУ, което се смята за по-агресивно от КГБ. Част от кадрите от тези времена явно до днес са в новата служба на демократична България.

Поучителен е полският пример. Зам.-министърът на отбраната в правителствово на Качински Антони Мациеревич (67) през 2006 реформира и регорганизира полското военно разузнаване. Неговият подробен доклад (на английски) може да бъде прочетен тук.

От него личи, че службата и след 1989 е била свързана с ГРУ.

Решението на министър Ненчев е назряло и е добър знак за България, която все още е държава в преход.